СУПНЕ "Фридрих Шилер", гр. Русе - За Фридрих Шилер

foto1
foto1
foto1
foto1
foto1

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер е роден на 10 ноември 1759г. в Марбах, провинция Баден-Вюртемберг. Син е на военния лекар Йохан Шилер и на Елизабет фон Ленгефелд. Детството му преминава в бедност и недоимък. Посещава селското и латинското училище, където се подготвя за пастор-проповедник. През 1773г., по настояване на херцога на Вюртемберг Карл Ойген, постъпва в елитната военна академия Карлсруе Щутгарт, където осем години учи право и медицина. През 1780г. я завършва и е назначен за полкови лекар в Щутгарт.

През 1781г. в Манхайм е представена първата му драма „Разбойници”, след което Шилер е арестуван и му е забранено да публикува други произведения. По-късно се установява в Манхайм, където работи като библиотекар и поет към местния театър. През 1783г. бяга от херцогство Вюртемберг, няколко години живее в Лайпциг и Дрезден, а от 1788г.  се установява във Ваймар, където е поканен от местния херцог Карл Август по препоръка на Йохан Гьоте. През 1789г. Шилер е назначен за професор по история и философия в университета в град Йена, където създава много исторически трудове. През следващата година се оженва за Шарлот фон Ленгефелд. От техния брак се раждат четири деца – двама сина и две дъщери.

През 1799г. се връща във Ваймар и по настояване на Й. Гьоте се отдава на драматургия. Двамата основават Ваймарския театър, който става водещ в Германия. За постиженията си в областта на литературата, драматургията и историята през 1802г. Ваймарският херцог го удостоява с благородническа титла. Шилер умира на 9 май 1805г. от туберкулоза във Ваймар.

Фридрих Шилер е бележит немски поет, драматург, философ, историк и теоретик на изкуството на Просвещението. Създава редица философски трактати: „Писмо за естетическото възпитание на човека”, „За наивната и сантименталната поезия”, „За смелостта и достойнството” и др. Той развива понятието за „красивата душа”. Според него „красотата” не е само чувствено преживяване, но и морално. Написва и две есета по въпроса за възвишеното. Те адресират погледа върху човешката свобода като възможност да се победят животинските инстинкти на индивида, когато някой с готовност умира за една красива идея.

Сред по-известните поетически творби на Шилер са: „Поезията на живота”, „Към слънцето”, „Геният”, „Силата на жената”, „Щастие”, поемата „Художник” и др.

По-значимите исторически съчинения на Шилер са: „История на 30-годишната война”, „История за отцепването на обединените Нидерландии от испанската корона” и др.

Най-значими са постиженията на Фр. Шилер в областта на драматургията. Освен вече споменатата драма „Разбойници”, той е автор и на редица други творби: пиесата „Коварство и любов” (1783г.); драмата „Дон Карлос” (1787г.), която се превръща в либрето на известната едноименна опера на Джузепе Верди; трилогията „Валенщайн”; драмите „Мария Стюард” (1800г.), „Орлеанската дева” (1801г.), „Вилхелм Тел” (1804г.), която също се превръща в либрето на едноименната опера на Джоакино Росини. Последната драма на Шилер „Деметриус” остава недовършена поради смъртта на автора. За всички тези произведения Шилер черпи вдъхновение от исторически събития.

През 1785г. Фридрих Шилер написва „Ода на радостта”, която влиза във финалната част на Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен, днес официален химн на Европейския съюз и на обединена Европа.

Посетители

В момента има 225  гости и няма потребители и в сайта

Изучаването на немски език в българските училища е популярно

Училища - партньори на бъдещето

Училището е член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България